Пещерите в Еллора са внушителни архитектурни постижения, хиндуисткия храм Кайласа е перлата в короната от пещерни храмове. Храмът е построен като копие на дома на бог Шива в Хималаите. Той е най-голямата монолитна стуктура в света, изрязана от горе до долу от една единствена скала. В този храм е и най-големия свободно-стоящ каменен покрив в света

Обемът на извършената по храма Кайласа работа е огромен. Той покрива площ два пъти по-голяма от тази на Партенона и е два пъти по-висок. Построяването му изисквало пренасянето на 200.000 тона скала. Смята се, че 7000 работници са построили храма за около 150 години.

Задната стена на двора на храма ( 84х47 метра ) е висока 33 метра. Храмът е 50 метра дълбок, 109 метра дълъг и 98 метра висок. Храма Кайласа се състои от порта, предверие, зала за събиране, светилище и кула. Почти всяка повърхност е богато украсена със знаци и фигури от свещени санскритски поеми. Храмът се свързан с галерията с мостХрамът Кайласа е илюстрация на един от редките случаи, когато човешките умове, сърца и ръце, работят в хармония за постигането на върховен идеал

Пещерите Аджанта

Пещерната група Аджанта е разположена в хълмовете Сахиадри, на около 100 км. от Аурангабад. Пещерите за издълбани в планинския склон над река Вагора, били открити през 19-ти век от група британски офицери, които били на лов за тигри. Пещерната група включва 29 изсечени в скалата стаи. 25 от тях са стаи за живеене ( вихара ), а другите 4 - храмове (чайтиас ). Те са направени между 200 г. пр. н . е. и 650 г. сл. н. е., като са използвани само елементарни инструменти.

Аджанта е създадена от будистка религиозна общност от учени и монаси преди повече от 2000 години. Смята се, че в началото пътуващи монаси намирали убежище през дъждовния сезон в естествени пещери и започнали да ги украсяват, за да минава по-лесно времето през дъждовния сезон. Те използвали дървени фигурки като модели за тяхната работа. По-късно пещерите били разширени и станали постоянни манастири, приютяващи около 200 души. Монасите, построили Аджанта, не просто дълбаели дупки в скалата. Те дълбаели внимателно, оформяйки стълби, пейки, паравани, колони, скулптури и други мебели и декорации. В резултат на това всичко в пещерите било свързано с подовете, таваните и стените. Монасите освен това боядисвали и украсявали всичко използвайки естествени бои. Техните постижения изглеждат невероятни, но ако прибавим и това, че са работели на светлината на лампа с масло и на малкото слънчева светлина, която влиза в пещерите, тяхната работа наистина е едно чудо.

Изоставянето на тези пещери-шедьоври през седми век е необяснено. Една от вероятните причини е възможнста да е имало преследвания срещу будистите. Друга причина е изолираността на пещерите, което е правело трудно снабдяването на монасите с храна.

Друга теория е, че монасите от Аджанта се преселили в Еллора, място, разположено близо до главен търговски път. Там има друга пещерна група, чието заселване съвпада с изоставянето на Аджанта

Пещерите Еллора

Близо до Еллора, село в централния щат Махараштра, Индия, на 1.6 км. по протежението на планински склон, са разположени 34 скални пещерни храмове. В пещерите Еллора са се помещавали храмовете на будисти, хиндуисти и джайни. Първи са построени будистките пещери, между 200 и 600 година сл. Хр. Втори по време са хиндуистките - между 500 и 900 г. сл. Хр. Пещерите на джайните са построени последни между 800 и 1000 г. сл. Хр. От тридесет и четирите пещери, 12 са будистки, 17 са хиндуистки, а 5 са на джайните. Както личи от датировката, някои от пещерите са оформяни едновременно, може би като форма на религиозно състезание. По времето, когато будизма в Индия запада, а хиндуизма набира все повече сили, и двете религиозни групи строят храмове, за да впечатлят бъдещи последователи.

Въпреки че Еллора има повече пещери от Аджанта, помещенията като цяло са по-малки и по-прости, с изключение на храма Кайласа