Най-известният (предполага се и най-добър, но това не може да се установи със сигурност) любовник в историята изобщо не е бил само любовник. Т.е., не е прекарвал целите си дни и нощи само в спалните на разни венециански дами. Само нощите. А през останалото време е войник, шпионин, дипломат и авантюрист. А също и писател – един от основните извори за неговите креватни изпълнения е автобиографията му „Историята на моя живот”. С една дума, в известен смисъл той сам е изградил репутацията си на най-прочутия любовник на своето време.

Като стана дума за мемоарите на Джакомо Казанова, трябва да кажем, че, колкото и да са увлекателни, те едва ли са много достоверни. Според собственото си броене този полов атлет е преспал (фигуративно казано, тая работа няма много общо със спането) с 122 жени. Въпреки съмнителната достоверност на автобиографията, тя е един много ценен извор за интимната страна на живота и нравите през 18 век. По нея са правени и повечето филми за Казанова - този на Фелини например.

Казанова също така успява по различни поводи да пообиколи голяма част от европейските дворове. Може би си е поставял за цел сравнително проучване на сексуалните нрави в колкото се може повече страни на континента. По време на тези пътешествия френският крал Луи XV наема именития любовник, само че а не в качеството му на любовник (за тези нужди на краля се грижи мадам Помпадур). Наема го като шпионин – вече знаем откъде на Джеймс Бонд му е хрумнало, че може да бъде едновременно таен агент и 24-часов щатен съблазнител!

Животът на известния любовник започва във Венеция – град, прочут с карнавалите и изтънчения си разврат още отпреди Казанова. Така Джакомо съвсем се вписва в атмосферата на своя град. Още от детството му в живота на Казанова преобладават силните жени – майка му и една вещица, която му помага да се излекува от кървене от носа. На самия Джакомо по-късно му се случва да се преоблича като жена по различни поводи...

Интересно е да се отбележи, че освен любовник, Казанова е и доста добър ученик – според собствените си мемоари се е научил да чете за по-малко от месец. Учи в Университета в Падуа и в семинарията „Свети Киприан”, откъдето обаче е изгонен за скандално поведение. Както можем да се досетим, то се състои в запои и сексуални авантюри. Така той се отказва от идеята да стане свещеник – явно просто не е роден да бъде непорочен. Все пак си остава дълбоко вярващ до края на живота си.

Тази многостранно развита личност се занимава с още куп други работи – големият любовник служи в армията, свири на цигулка (макар и не много добре)… През 1742 той получава докторска титла от Университета в Падуа. (Защо ли никой не го знае като „доктор Казанова”?). През 1744 става секретар на един кардинал в Рим. Там обаче, както може да се предположи за такъв палавник, Джакомо се забърква в нов скандал и е принуден да напусне града. След известно скитане Казанова се установява отново в родната Венеция, където продължава да скача от спалня в спалня (като казвам „скача”, си мисля – колко еротика може да има в леката атлетика!)

Здравето на нашия герой е доста добро почти до края на живота му. Той е висок и с доста тъмна кожа. Разбира се, през различни периоди от живота си той се заразява с цяла серия венерически заболявания – при неговото ежедневие това е повече от логично. Интересно е обаче, че въпреки сексуалната си разкрепостеност, той не си пада по оргиите, които по онова време са любимо удоволствие на висшето общество. Още по-интересни са разсъжденията му за любовта: „Истинска любов е тази любов, която се ражда понякога след сексуалното удоволствие. Такава любов е безсмъртна. Другата любов неизбежно се изчерпва, защото е плод на фантазията”.

Към това можем да прибавим и факта, че Казанова има своята голяма любов. През 1749 в Чезена той среща младата и мистериозна французойка Хенриет. Той казва за нея: „Хората, които смятат, че една жена не е достатъчна, за да прави мъжа еднакво щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, просто не са срещали жена като Хенриет.”

Любовта им обаче далеч не е безоблачна – Хенриет го напуска и се връща при семейството си. В спомените си Казанова нарича този момент един от най-тъжните в живота си. Тогава той си задава философският въпрос „Какво е любовта?” и я сравнява с нелечима болест и божествено чудовище.

Скоро Инквизицията вдига мерника на Казанова – явно начинът му на живот не се харесва на църквата. Заради нейните подозрения Джакомо странства известно време от град на град – Париж, Дрезден, Прага, Виена, отново Венеция…

През 1755 Инквизицията го арестува и изземва всичките му ръкописи, книги, творби за магия и книгата на Арентино за позите в секса. Обявяват любовника за магьосник и го осъждат на пет години затвор в килия под покрива на Двореца на дожите във Венеция. Килията е оловна и затова там е изключително горещо.
Казанова така и не прекарва пет години там – след една година успява да избяга заедно с приятеля си, отец Балби. Отива в Париж, където бягството му го прави истинска знаменитост.

Любител на хазарта, през 1757 той започва да провежда лотарии и печели милиони. Прави и разни други далавери – изобщо, не си губи времето само по чуждите кревати. Също така пътува много – до Неапол, Англия, Германия, Испания. И продължава писателските си занимания.

Между 1774 и 1782 той припечелва парички от бившите си преследвачи – венецианските инквизитори. Работи за тях като шпионин. Може би това е така, защото литературните му усилия така и не се увенчават с успех. През 1787 Казанова среща Моцарт и присъства на премиерата на „Дон Жуан”.

В последните си години беззъбият Казанова работи основно върху мемоарите си – това му помага да не полудее и да не умре от скръб. Джакомо Казанова умира на 4 юни 1798 на 73 години.