Преди няколко години Брус Лан, професор по генетика от Университета в Чикаго (University of Chicago) представи пред научната общественост резултатите от своя ДНК-анализ, според чието тълкуване при едни хора се наблюдават признаци за бърза еволюция на мозъка, а при други такива липсват.

Този извод провокира нови горещи спорове за връзката между расата и интелекта, в които за пореден път се преплитат научния подход и чисто психологически елементи.

В своето изследване проф. Лан твърди, че генетичните изменения през последните няколко хиляди години са обвързани с размера на мозъка и интелекта и публикува карти, показващи, че тези изменения са широко разпространени в Европа, Азия и двете Америки, но не и в Африка на юг от Сахара.

Заради тази си теория американският учен е силно атакуван от редица водещи учени в областта на генетиката, които смятат, че откритите от него генетични различия не са признаци на скорошна еволюция и не са достоверни, тъй като не са проверени. Няколко научни групи веднага са поставили под съмнение откритието на Лан.

Още през 1994 г. авторите на спорния бестселър The Bell Curve Ричард Хeрнщайн (Richard J. Herrnstein) и Чарлз Мъри (Charles Murray) изказват мнението, че ниските показатели на афроамериканците в тестовете за интелигунтност имат генетичен компонент и не са само следствие от социалните фактори.

37-годишният Лан твърди, че не си е поставял предварително за цел да свърже расата с интелекта и да стигне до подобни резултати, но според самият него научните данни показват, че при някои човешки популации гените на интелекта могат да бъдат по-добри, отколкото при други.

Може да се каже, че днес в науката най-широко прието е схващането, че малка група от древни хора със съвременен анатомичен строеж е излязла от Африка преди около 100 хиляди години. След пристигането си в Евразия те са се разселели в почти всички краища по света. Затова и напълно логично се налага извода, че в хода на едно генетично изследване може да се установи в какво се състоят характерните признаци на еволюцията на една група след отделянето и от останалите.

Наскоро създадените карти на генната принадлежност на хората от африкански, азиатски и европейски произход улесняват тези изследвания.

Установено е например, че при повечето европейци има вариация в гените, позволяваща на организма напълно да усвоява млякото. Същата вариация рядко се среща в Африка и Азия, където е широко разпространена непоносимост към лактозата. Аналогично много хора в маларийните райони на Африка имат вариации, свързани с устойчивостта към това заболяване.

Други изследователи търсят причините в различията в цвета на кожата и фактурата на косата на хората, но аналогични изследвания по отношение на мозъка не са направени.

Интересите на Ланг са свързани именно с човешкия мозък. Въпреки че ДНК на шимпанзето и човека съвпада на около 96%, този на хомо сапиенс е 4 пъти по-голям. Затова много учени смятат за нелогично да се търси пропорционална зависимост размера на мозъка и интелигентността.

Групата на Ланг се е съсредоточила върху изследване ролята на 2 гена - АSPM и микроцефалина, свързани с размера на мозъка. Хора с дефекти на който и да е от тези гени се раждат с мозък 3 по-малък от нормалния.

Статистическият анализ на моделите на ДНК според тези учени показва, че новите мутации на всеки от двата гена бързо са се разпространявали в някои човешки популации и очевидно са им давали предимства пред другите популации. Изследователите подчертават изрично, че новите мутации се срещат по-често извън пределите на Африка.

Изнесените данни не посочват с какви предимства са свързани мутациите. Възможно е, твърди проф. Лан, тези гени да играят роля извън пределите на мозъка или да влияят върху функциите му, но да не са свързани с интелекта.

Самият Лан предпочита хипотезата, че предимството, което са дали мутациите, е довела до по-развит мозък с голям обем. Според него, една от мутациите, възникнала преди около 40 хиляди години, по време съвпада с първите рисунки, намерени в пещерите както на Западна Европа, така и на Сахарска Африка. Друга мутация, срещаща се често в Близкия Изток и Европа, е на възраст 5,8 хиляди години, т.е. съвпада с "появата и развитието на градската цивилизация и писменността".

Според изнесените данни, нито една от тези вариации не е разпространена в Африка на юг от Сахара и затова се прави извода, че някои групи изостават от другите, каквото и да означава това в конкретен план.

Учените от Broad Institute - водещ генетически център в Кембридж, Масачузетс, са провели повторен анализ на данните и са заявили, че са готови да признаят извода на Лан относно еволюцията на гена ASPM.

Учени от Университета на Калифорния (University of California) също са изследвали ДНК на 120 души като са използвали магнитно-резонансната томография, за да установят дали генетичните вариации влияят върху размера на мозъка, но не са открили разлика.

Спенсър Уелс, ръководител на Националното географско общество (National Geographic Society), наскоро обяви старта на мащабен проект, в който, в рамките на 5 години срещу сумата от 40 милиона долара, ще бъдат събрани образци на ДНК на 100 хиляди души от всички краища на света, за да се открият еволюционните причини за безспорните физически различия, например за това, че скандинавците са по-високи от пигмеите.

Това изследване обаче отново няма да се занимава с изучаване на мозъка .”На мен ми се струва, че свидетелствата за различия в IQ между расите са твърде малко, за да си заслужа да хвърляме усилия и средства в тази посока”, заявява Уелс.